Уилям Джеймс (1842 ~ 1910) произхожда от заможно семейство, някои от

Уилям Джеймс (1842 ~ 1910) произхожда от заможно семейство, някои от представителите на което се занимават с изкуство или философия. Баща му, Хенри Джеймс старши, е последовател на теософията на Сведенборг. Негов брат е романистът Хенри Джеймс.

Първоначално Уилям се насочва към изкуството, само че след това взема решение да учи медицина. Но сърцето си отдава на философията и логиката на психиката. Чрез трудовете си се трансформира в един от родоначалниците на прагматизма.

В своята логика на психиката американският психолог е функционалист – той поддържа възгледа, че съзнанието се образува по отношение на приспособяването на индивида към средата. Според него истинността е обвързвана с полезността. Той декларира, че „ истинно е това, в което е добре да се има вяра “. И въпреки да е последовател на индивидуализма (убеждението, че личността е в центъра на света), изследвайки разнообразни случаи на набожен опит, като мистични прекарвания, сбъдване на молебствия, „ духовно прераждане “, Джеймс стига до заключението, че религиозният опит е нещо изцяло фактически и че той е неотделим от човешкото битие.

До края на живота си Джеймс се пробва да аргументира тезата, че телепатията, предсказването на бъдещето и други феномени са действителни, само че все пак той е деликатен в своите изследвания и постоянно слага преди всичко обстоятелствата.

Бъдете подготвени да приемете нещата такива, каквито са. Приемането на това, което към този момент се е случило, е първата стъпка към превъзмогването на последствията от всяко злощастие.

Теориите съставляват не отговори на загадки, а отговори, от които можем да се успокоим.

В съпоставяне с това, което би трябвало да бъдем, ние сме единствено на половина будни.

Повечето хора в никакъв случай не се отдалечават задоволително от своя първи вятър, с цел да открият, че имат и втори.

Много хора си мислят, че мислят, а те просто пренареждат своите предубеждения.

Повечето хора живеят – било физически, морално или интелектуално – в един прекомерно стеснен периметър от действителния си капацитет. Те употребяват единствено дребна част от своето схващане и от благосъстоянието на душата - сходно на човек, който от цялото си тяло привиква да си служи и да движи единствено дребния си пръст.

Няма значение какъв брой цялостен контейнер с максими може да има човек, няма значение и какъв брой положителни могат да бъдат възприятията на човек, - в случай че той не се възползва от всяка съответна опция да работи, характерът му може да си остане напълно непокътнат за по-добро развиване.

Започни да бъдеш в този момент това, което искаш да бъдеш след това.

Във всеки план най-важния фактор се явява вярата в триумфа. Без религия триумфа е неосъществим.

Успехът или неуспехът зависят повече от отношението, в сравнение с от потенциала.  Успешните хора работят по този начин, все едно към този момент са изпълнили задачата или все едно се радват на нещо. Скоро това става действителност. Действай, гледай, чувствай триумфа, хвани се по съответния метод, и ще бъдеш учуден от позитивните резултати.

Ако искаш качество, действай по този начин, все едно към този момент го имаш.

Действай, сякаш това, което правиш, е настрана от теб. То прави.

Вярата е една от силите, който крепят индивида. Пълното й неявяване вещае срив.

Песимизмът води до уязвимост, оптимизмът - до мощ.

Подсъзнанието ще отрази неуспех, болест и злощастие с такава лекост, както триумф и благосъстояние, тъй като не прави разлика сред тях. То работи и дава плодове, променяйки живота на всеки човек, съгласно семената, засадени в него. Подсъзнанието възприема това, което му се внушава посредством възприятията и страстите, без значение дали запечатващите се в него мисли са позитивно или негативно заредени. То не е способно да преценя нещата, както това прави съзнанието, и в никакъв случай няма да влезе в спор с вас.

Най-великото оръжие против напрежението е нашата дарба да изберем една мисъл, вместо друга.

Изкуството на мъдростта е в това да знаеш кои неща в живота би трябвало да пренебрегнеш.

Дали животът си коства а бъде живян? Това зависи от живеещия го.

Най-голямата изгода, която може да се извлечем от живота, – да загубим живота си за дело, което ще ни надживее.

Вярвай, че животът си коства да бъде живян, и тази религия ще стане факт.

Една концепция, с цел да бъде внушителна, би трябвало да дойде  до индивида със  силата на признание.

Нашият живот е сходен на островите в океана и дърветата в кората, чиито корени се преплитат в подземните дълбочини.

Големите рецесии и непредвидените условия ни демонстрират какъв брой по-големи са виталните ни сили спрямо това, което допускаме.

Действието може да не донесе благополучие, само че пък и не съществува благополучие без деяние.

Действията видимо следват възприятията, само че в реалност дейностите и възприятията вървят дружно и като направляваме дейностите, които са директно подвластни на волята, ние можем индиректно да направляваме възприятията.

За да промениш нечий живот, започни незабавно, направи го неизмеримо, без възражения.

Изкуството да бъдеш умен е в умеенето да знаеш на какво не трябва да се обръща внимание.

Кажете му да живее с " да " и " не " - " да " за всичко положително и " не " за всичко неприятно.

Много от това, което назоваваме Зло… постоянно може да се трансформира в мобилизиращ и подтикващ фактор просто посредством смяна на вътрешната настройка на страдащия от боязън към борбеност.

Всички ние сме диваци по някаква причина. Разликата сред положителния и неприятния човек е изборът на повода.

Да изучаваш ненормалното е най-хубавият метод за схващане на естественото.

Обществото деградира, в случай че не получава импулси от обособените личности; импулса деградира, в случай че не получава състрадание от самото общество.

Защо би трябвало да мислим за прелестни неща? Защото мисленето дефинира живота. Често срещан табиет е да се упреква живота за околната среда. Околната среда трансформира живота, само че не го ръководи. Душата е по-силна от своето обграждане.

Най-съкровенният принцип на човешката природа е горещото предпочитание да бъдеш оценен.

Винаги, когато сте в спор с някого, има един фактор, който може да разграничи увреждането на вашата връзка от нейното задълбочаване. Този фактор е отношението.

Една усмивка прави радостни най-малко двама: този, който я изпраща и този, който я получава.

Веригата не е по-силна от своята най-слаба частица, а животът, в края на краищата, е една верига.

Самите недостатъци ни оказват помощ ненадейно.

Влиянието на алкохола върху човечеството безспорно се дължи на неговата мощ да подтиква мистичните качества на човешката природа, нормално смачкани на земята от студените обстоятелства и сухите рецензии на трезвите часове.

Ако просто " да се чувстваш добре " беше решаващо, пиянството щеше да е най-висшият и скъп човешки опит.

Свръхнапрежението, нервността, запъхтяното бързане, интензивността и измъчеността на израза са неприятен табиет и нищо повече.

Светът, който виждаме, и ни наподобява по този начин вманиачен, е резултат от една система от вярвания, която не работи. За да възприемем света по друг метод, би трябвало да бъдем подготвени да променим своята система от вярвания, да пуснем предишното да си отиде, да разтеглим своето чувство за " в този момент ", и да разтворим страха в нашите съзнания.

Трагедията на живота е не, че свършва толкоз скоро, а че чакаме толкоз дълго, с цел да го стартираме.

Снимки: The Partially Examined Life, Peter Sjöstedt-H